неделя, 16 октомври 2011 г.

Андраш Фелдмар, На малки части, 13

Добре че дойде
(януари 1995)

Според речника желаният гост е онзи, когото човек с радост приема в компанията си. Напористите, „пробивните” гости не е лесно да бъдат желани. На френски думата hôte означава едновременно гост и домакин: мъдростта на езика показва симетрията, неочевидна от пръв поглед. Лесно ли е да бъде желан домакин напористият, пробивен домакин? Разбира се, че не. Трудно е правиш благовъзпитани физиономии заради „желаността” на напористия домакин. Понасяме нежелания гост като едни паразит. Домакинът все пак не е жертва на паразита, защото продължава да го кани, продължава да му дава. А паразитът не е хищник. Майчината гръд дали е жертва на кърмачето? Michel Serres отговаря така: „общо взето това е домът на детето.”
Може ли да смятаме едно дете за „напористо”? Безспорно. Нежеланите деца, които майка им е неспособна да приеме с радост, са принудени в интерес на оцеляването си да се държат като окупатори, завоеватели, да ласкаят или да манипулират. Има хора, които никога не се чувстват у дома, постоянно бягат, някои от тях в най-добрия случай намират само по някое скривалище. Родителите на мнозина от нас – по думите на Р. Д. Лейнг – страдат от диафобия: „страх от чувствената съприкосновение, от прякото въздействие”. Да си представим какъв образ за себе си създава в себе си кърмачето, чиято усмивка, протегната ръка бива възприемана от родителя като опасност, манипулация, искане, насилие, грабителство, клопка.
Някога ми натякваха, че съм плах, което в крайна сметка е форма на скромността, на сдържаността; проявява се в това, че човек не смее да поиска дори и от онова, което му дават безплатно, и това да е желан гост. Трудно е с радост да приемеш и плахия гост. При Лейнг тази си грешка успях да обърна в предимство. В едно от интервютата си каза: „когато се запознах с Андраш, той се характеризираше с любезна сдържаност. Не трябваше да се опасявам, че ако му покажа пръст, ще изяде ръката ми. Нямах нужда от неприятни натрапници.” Така станах желан гост в многобройни и важни територии на практикуването на призванието и професията му.
Боим се на-много от случилото се. Проектираме миналото върху бъдещето и треперим от страх какво още ни чака. Ако родителите ни не са били способни да ни приемат с радост, то се боим да влезем където и да е, боим се от новите ситуации, понеже миналото току-виж се повторило.
Според Херман Хесе: „Силата трябва да съществува в обичта, за да намери собствената си валидност. Оттук нататък не само бива привличана: тя самата почва да привлича.” Миналото не предрича бъдещето. Всеки миг е обратна точка, може да пречупиш навиците. Лейнг в едно от последните си съобщения пише: „лъжа е, че има нужда от обич за обич. Обичта има нужда от нас, за да й помогнем да възкръсне от пещерите на сърцата ни.”
Случва се гостоприемния домакин да нагости госта си с печено место, а той да му плати с истории. Възможно е да замениш информация за енергия. Разкажи историята си по интересен, увлекателен начин… Някой ще се ядоса и каже: „искам обич без условия, искам да не е нужно да се изявявам”. Да, разбира се, но по-полека! Не пей песен, която намираш за скучна, не разказвай истории, които ненавиждаш. Пей песен, която обичаш, разказвай истории, които намираш за вълнуващи и не ги чувстваш фалшиви. Печеното ще ти се услади, домакинът пак ще те покани на гости. Сега, разбира се, се дуеш и казваш: - Няма песен, няма история, които да обичам! На което ти отвръщам: върви и поеми по широкия свят и не се връщай, докато не намериш няколко!