Безсмъртни
(февруари 1996)
Има неколцина писатели, чиито творби дотолкова обичам, че нетърпеливо чакам всяка следваща тяхна публикация, така, както чакам писмо от приятел. Ако някой от тях умре, преживявам като тежка загуба, че творчеството им приключва, няма да мога вече да чакам новите им творби. Скърбих за У. Уиникът, Йежи Косински, Р.Д. Лейнг, В. Р. Бион, Масуд Хан. Благодарен съм на съдбата, че Милан Кундера, Алфонсо Лингис, Phyllis Chesler, Ч. К. Уилямс и Жак Дерида могат да ми поднесат изненади.
Чуанг дзъ, даоисткия мъдрец от 4 век преди Хр. пише: „Както пламъкът показва, че дървото гори, така се освобождава и енергията в процеса на остаряването и смъртта на тялото. Дървото става на пепел, но освобождаващата се енергия лъчи до вечността, и въпреки че хората идват и отиват, пламъкът на живота гори вечно.” Добрите книги са пълни с огън, с пламъка на живота на написалия ги. Огънят стопля сърцето, светлината му ми помага да виждам по-добре. Без думите на горните автори не бих бил този, който съм. Неотдавна разбрах, че двама от пътуказателите ми, приятели, стоплящи сърцето, изострящи ума ми, са си отишли. Еманюел Левинас беше деветдесетгодишен, когато миналата година по Коледа почина. Той казва, че човек създава връзка с Бог чрез лицето на Другия. Погледна ли нечие лице – казва – чувам: „Не убивай!” Левинас бе еврейски философ, роден в Литва, живееше и работеше във Франция. Мислеше, че задачата на истинското мислене е етическа: обичта, нежността. „За да познаем добротата – учеше – трябва да вършим добро.” Целия си живот беше посветил да изследва понятието отговорност.
А на 28-и януари умря Йосиф Бродски, руският поет, който се научи да пише на английски. Роден е в същата година, когато и аз, и си отиде петдесет и шестгодишен – млад, това и аз бих могъл да потвърдя. През шейсетте години, преди да напусне Русия, е осъден за тудеядство (така да се каже: паразитирал в обществото) и го изпратили в Сибир в трудововъзпитателен лагер, защото не искал да печели пари. В речта си пред един американски университет през 1984-а казва: „Все едно колко безстрашен и предпазлив си, през живота си рано или късно, неизбежно и пряко трябва да познаеш злото.” По-късно добавя: „Злото тогава пуска корени, когато един човек почва да си мисли, че е по-специален от другия.”
През 1940-а немците залавят Левинас и той пребивава до края на войната в близост до Берген-Белзен в принудителен трудов лагер. Загубва повечето членове на семейството си в Холокоста.
Те двамата, въз основа на дълбочината на собствените им преживявания, ме научиха, че е напразно всяко усилие, което правим за да отбегнем срещата със Злото. Само едно нещо има значение: как се държим, когато се срещнем със злото. Защото ако човек веднъж вече е преживял срещата, то тогава или е мъртъв, или ако оцелее, трябва да живее със самия себе си.
Тези двама човека излъчват надеждата, че жертвата е винаги по-находчива, има по-оригинално мислене, има по-предприемчив дух от извършителят на злото. В действителност нито един от тях не си позволява да се смята за жертва. Това би означавало пасивност, дори сътрудничество.
Лао дзъ говори за един човек, който „ще стане господар на желанието за живот, не се бои от носорог и тигър, нито в боя от въоръжения воин. Носорогът няма да го намушка с рог, тигърът няма да забие ноктите си, меча на воина няма да го нарани. Защо? Защото смъртта няма власт над него.” (превод на унгарския превод)1.
Левинас и Бродски са такива хора. Поне според мен.
1.Познати ми преводи на български:
„който умее да пази живота си, като върви по земята, не се натъква на носорога и тигъра, като влезе в бой, не се среща с въоръжен войник. Носорогът няма къде да забие своя рог. Тигърът няма къде да употреби своя меч. Защо това е така?Защото е вън от смъртта.” Превод Л.Димитров, Лао Дзъ, Дао дъ дзин, самиздат,1991
„който знае как да живее, може да ходи из чуждите земи, без да се страхува от носорог и тигър. Няма да го ранят в битка. Защото в него носорогът не може да открие място, за да го намуши с рога си, тигрите - място, за да го одерат с нокти, оръжията – място, за да го пронижат. Защо е така? Защото в него няма място, през което да мине смъртта.” Превод, стилизация и редакция изд.кръг”Хелиопол”, Тао текинг, Книга за Пътя и Неговата Сила, Хелиопол, 1994
„който умее да живее, върви по земята без страх от тигър или носорог. Встъпва в битка без страх от враг въоръжен. Носорогът няма как рог в него да забие. Тигърът не може с лапа да го покоси. Врагът не може с меча си да го достигне. Защо? За него смъртта не съществува.” Превод Мария Арабаджиева, Лао-дзъ, Дао де цзин, 2001, Мириам
„който знае как да се държи за живота, върви по хълмовете без да се пази от носорог и от тигър, влиза в бой без щит и без доспехи. Носорогът няма къде да забие рога си, тигърът няма къде да впие нокти, воинът няма къде да втъкне своето острие. Как тъй? Защото не е от страната на смъртта – няма смъртно място по него.” Превод от древнокитайски Крум Ацев, Книга за Пътя и Постигането, Кибеа, 2002
„който владее изкуството на животоподдържането, на пътя му не се изпречва носорог, нито тигър. Попадне ли в битка без броня, невъоръжен - остриетата не намират къде да пронижат тялото му; както носорогът не намира къде да забучи рога си; тигърът - къде да впие ноктите си. Коя е причината? Няма я там територията на смъртта.” Превод от старокитайски Теодора Куцарова, редактор на стиховете Силвия Чолева, Лаодзъ, Трактат за пътя и природната дарба, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2008
