събота, 26 септември 2015 г.

Андраш Фелдмар, На малки части, 23

За депресията

Др. Антъни Клеър прави интервю с Р. Д. Лейнг през месец август 1945 в предаването Столът на психиатъра за четвърти канал на радио BBC. Клеър, който е бил психиатер в Дъблин и едновренно с това и радиоводещ, поканил в студиото философа на лудостта, Р. Д. Лейнг. Той говорил открито за тежките си депресивни периоди, сериозното си пиянство. Помислил си е, че може да си помогне, ако почне да пише по тези две теми. Казва: боял се, че и него ще застине “истинската, случайна, шотландска меланхолия”. “Ако наистина сте в дълбока депресия, какво бихте искал да сторят за вас такива като мен?” - го попитал Клар в интервюто. “Да се погрижат да се освободя от даващите причина за действителна тревога обстоятелства, задължения, дейсности, задачи, за да се смекчи в мен чувството на вина, малоценност и неуспех. Да откарат тялото ми в дом. Ако имат лекарство, за което мислят, че чрез него ще мога да попадна в по-ведро състояние, бих бил благодарен” - бил отговорът на Лейнг.
Един мой пациент в тежка депресия, който едва беше склонен да проговори, неотдавна ми обясни: иска да се самоубие, преди демоните, които постоянно го измъчват, да вземат изцяло властта над него, да отнемат разума му и да го откъснат от действителността. Беше преписал на листче няколко изречения от един роман, който тъкмо тогава четеше и ми даде този цитат. Той гласеше: “Имах нужда от това: някой да вземе властта над мен, така, че никой да не може да очаква от мен никакви постижения. Нужда от състояние, в което постижението, продуктът, каквото и да е целенасочено деяние са непредставими. Дори и за мен самия.” Изумих се колко прилича на желанията на Лейнг. И двамата търсят убежище от вината, там, където човек може да почине без да изпитва срам, без да има очаквания от когото и да било към него за постижения. Ернст Бекър в творбата си Бронираният ангел пише: “Демоните са действителни. Те са предизвикани от неспособността на човек да действа. Пораждат, когато човек не е в състояние да действа индивидуално, съзнателно, осланяйки се на собствените си лични, отговорни способности.” Пациентът ми бе загубил личността си, индивидуалността си. Каза: чувства, че през целия си живот нищо друго не е бил, освен поредица от роли. Изигравал е ролята на “момче”, “счетоводител”, “съпруг”, “баща”, но е забравил, ако въобще някога е знаел, КОЙ Е ТОЙ. И това не интересувало никого, докато играел задоволително ролите си. Сега обаче не искаше да изиграе ролята на “пациент”. Беше му останала една-единствена надежда: да може да влезе отново във връзка с истинското си същество, с източника на живота си, с отдавна загубения си дух.
Единият от учителите на Лейнг е Е. Греъм Хоу, който през 1943 издава творбата си The Triumpant Spirit (Тържествуващият дух). Книгата е изследване на депресията, тя отдавна е потънала в забрава, но и до днес не съм чел нещо по-поучително. Хоу е знаел, че да си в депресия е да си осъден, да си провинил се извършител на някакъв непознат грях. Пациентът държи на това, че Бог повече не го обича. Когато материята е нещо повече от духа, то автоматизирането поглъща, унищожава индивида. “Автоматизирам ли се”, то трябва да имам началнк. Трябва да ме направляват, трябва да се откъсна от живия си дух. Ако вместо това мога да живея по “организиран”, тоест органичен начин, то тогава бих слушал собствения си дух. Трудното при лечението на депресията е това как да възвърнем инспирацията и как върнем духа на полагащото му се направляващо място. Депресията е пароксизъм, пристъп, които са съпътствани от липсата на виталност, с извънредно висока степен на задръжки, с парализирането по-малко или повече на волята.
Хоу изрежда шест главни симптома: (1) Самоцентрираност:човек е неспособен каквото и да било да приеме или да извади от себе си. (2) Ретардация или фиксация, нищо не се движи, човек живее в застинала вечност или постоянен, вцепеняваш страх. (3) Чувство за вина, макар човекът в деперсия да е неспособен да стори грях, той, ужасявайки се, и фанатично е добър; депресията е болест, която се стоварва на първо място върху “добрите хора”. (4) Малоценност, защото човек чувства себе си обезсърчен, празен, нищо. (5) Безсъние, това, както и самата депресия трябва да бъде третирана със спокойствие, от всички страни има нужда от много търпение; въпреки постоянната молба да се случи нещо, нетърпимият симптом най-вече така може да бъде понесен, ако страдащият от него съзнателно го понася. (6) Самоубийство: подобно на всички останали симптоми целта и на този е защитата, изцелението: това действие търси изцелението, като търси източника на живота, отхвърляйки баласта на тялото, за да открие всичко изцеляващата близост на духа.
Съм” - това е спиритуално верую; с него заявявам: приемам да представлялвам падналия ми се духовен квантум в силно съпротивляващата се среда на земния ми живот. Да копираш или да се преструваш винаги е неправилно, макар че голям натиск се упражнява над човек, за да стори това. Ако искаме да се освободим от подбудата към депресия, към това да бъдем добри, то тогава въоръжени със сила и смелост, трябва да разкрием истината.

Няма коментари:

Публикуване на коментар