Андраш Фелдмар, На малки части, 2

Гневът и лошите съветници

(май 1991)

Чух, че изречението от Псалми (37,11) „Но кротките ще наследят земята” е резултат на преводаческа грешка. Вместо кротки би трябвало да се чете гневните, ядните.  Ядът (bosszúság) означава и гняв, който чувстваме поради някакво оскърбление и в него се чува и разплатата, и желанието да бъде наказан виновникът. В понятието за кротост се съдържа, че кроткият дълго и без да се оплаква търпи страданията, обидите. Кроткият е смирен, той се подчинява. Отмъщението (bosszú) е свирепо и революционно. Кротостта е безвредна, угнетена, кастрирана.

            Дали преводачите съзнателно или подсъзнателно са потиснали гнева? Неразрешеното е забранено. Наистина ли трябва да станем като излети по калъп, униформизирани твари, които трябва да смирят гнева си от несправедливостите, потисничеството, експлоатацията, злоупотребите; да бъдем като пациент, преминал през премахване на фронталния лоб?

            Р.Д. Лейнг веднъж изпратил на психиатър една жена и я посъветвал да реши, осланяйки се на собствения си разсъдък, това ли е човекът, с когото би работила заедно от сърце. Повярвайте в интуицията си – казал й Лейнг – след десет секунди ще знаете, той дали е способен да ви помогне или не. Жената се върнала след няколко дена при Лейнг и му казала: - Този тип постоянно ми крещеше! В действителност психиатърът нито веднъж не бил повишил глас, но това да не ни заблуждава: и тихо може да се крещи. На пациентът навярно би му олекнало, ако психиатърът действително бе повишил глас. Потиснатият, прикрит гняв е много по-подлудяващ от пуснатия на воля, открит гняв.

            Преди няколко години разговарях с един психиатър в Британско-колумбийския университет. Говореше ми снизходително, надменичеше, отнасяше се с пренебрежение. Наричаше ме Старче! Когато избухнах поради това, заяви: понеже той е спокоен, а аз съм разядосан, то е очевидно, че имам някакъв проблем. Phillis Chesler в книгата си Women & Madness (Жени и лудост) показва, че психотерапията и бракът в средната класа в еднаква степен подтикват жените да говорят – понякога безкрайно – вместо да действат. „Откритото формулиране на гнева е прекалено опасно и не е достатъчно ефективно за онези, които живеят изолирано и в материална зависимост.” В английския има една дума (mad) за луд и за гневен. Всъщност  колко човека са били обявени за луди (ненормални, умопобъркани), защото са били гневни (ядосани, разгневени), но силите не са им достигнали, за да валидират гнева.

            Според мен гневът не е симптом, не е грях, не е аберация. Гневът е едно от средствата на интимната връзка и нейно необходимо следствие. Без гняв е възможно само безлично, безстрастно взаимоотношенчене. Ако ти обръщам внимание за моите граници и ти въпреки това ги прекрачиш, то си заслужил гнева ми! Ако не ме вземаш насериозно, ако не ме уважаваш, то огънят на възмущението ми, на гнева ми ще те събуди!

            Alice Miller в книгата си Banished Knowlegde (Прокудено знание) обвинява терапевтите, че застават на страната на насилниците родители, когато подканят пациентите да простят на родителите си, които са ги измъчвали, понеже „са им искали доброто” и са сторили само толкова, колкото им е било по силите. Miller показва: мнозина терапевти избират това поприще заради собственото си трудно детство. Ако те самите са се отделили от детето, от невинната жертва, която са били, то как ще помагат на пациентите си? Ако малтретират човек, едно от възможностите да избягаме от болката, от страданието е да се отделим от себе си, от жертвата и да се идентифицираме с малтретиращите ни. Според Miller изцелението настъпва тогава и само тогава, когато изживеем гнева към малтретиралите ни и така отново се свържем със самите себе си, които сме били: невинната жертва, и оплачем, износим траура по онова, което се е случило.

            Не вярва в „натрупалия се”, „подтиснат” гняв, нито в хранилището му, откъдето човек би могъл да черпи. Според мен гневът винаги се поражда на момента и е винаги реакция на личната обида. Само дето някои са алергични на най-малката несправедливост, защото тя ги подсеща за всички останали, преживени несправедливости. Християнската митология причислява гнева към седемте смъртни гряха. Според мен това е грешка и силно се разгневявам от нея!